Външният дълг на България нарасна с 36% до близо 70 млрд. евро в края на март
Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на март е повишен с 36,4% на годишна база до 69,535 млрд. евро. Така той се равнява на 56,4% от прогнозния БВП (БВП) на страната, което е с 12,5 процентни пункта повече по отношение на година по-рано, демонстрират предварителните данни на Българската национална банка (БНБ).
В края на март краткосрочните задължения достигат 22,820 милиарда евро, като нарастват с близо 125% спрямо март 2025 г.
Дългосрочните задължения към 31 март са 46,714 милиарда евро и се усилват за една година с 14,5 на 100.
Централната банка регистрира, че в края на март 35,685 милиарда евро (51,3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 71,9% от брутните външни отговорности, при 78,1% година по-рано.
Брутният външен дълг на бранш Държавно управление към края на първото тримесечие е 16,299 милиарда евро и за една година нараства с 30,4%. Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 23,4% към края на март 2026 година, при 24,5% преди година.
Външните отговорности на централната банка са 11,732 милиарда евро и се усилват с близо 9,794 милиарда евро за година. Те отразяват отговорности, свързани с разпределянето на евробанкноти в границите на Евросистемата след присъединението на страната към еврозоната от 1 януари.
Външните отговорности на бранш Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са над 12,170 милиарда евро. Те се покачват с 35,7% по отношение на година по-рано.
Външните отговорности на бизнеса и домакинствата са повече от 14,505 милиарда евро и порастват на годишна база с над 7%.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,827 милиарда евро в края на март, което е с 5,5% повече по отношение на година по-рано.
